Случайни открития

Знаете ли какво е общото между откритието на телефона, лепящите листчета и закачалките-щипки за дрехи Велкро? Всички те са били открити по случайност. Обикновено процесът на научни открития се свързва с щателни проучвания и анализи, но не винаги е така. Изненадващо голям брой открития се дължат на чиста случайност.

Откритиеито на пеницилина от Александър Флеминг е един такъв пример. Това се случило през 1928 година, когато той оставил пластина, намазана с биокултура със стафилококова бактерия на пейката в лабораторията си и заминал на двуседмична ваканция. Когато се върнал у дома, той забелязал, че биокултурата била зацапана с плесен, която спряла развитието на бактерията. Той бил изобретил антибиотик!

Това в никакъв случай не е първото случайно откритие. През вековете назад във времето такива открития са довели до някои от най-големите пробиви във всички области на живота по света. Особено многобройни са те в областта на химията - вижте Историчаската диаграма на Експеримания за още примери. Тук ще намерите само още няколко примера на изобретения, открити инцидентно или "по щастлива случайност" - понякога открити докато учените са търсили нещо съвършено различно!!

  • Лепящи се листчета

През 1970 година един химик на име Спенсър Силвър работел в изследователските лабоатории на 3М, като се опитвал да изнамери много силно лепило. Работата му обаче го довела до субстанция, която съвсем не била много силно залепваща. Когато разделил два листа, залепени с тази материя, Спенсър открил, че лепилото залепва или само към единия, или само към другия лист. Това изглеждало твърде безполезно откритие. Четири години по-късно негов колега, който пеел в църковния хор, бил осенен от брилянтна идея. Обикновено той използвал листчета за отбелязване къде е неговото място в книгата с химните, но те винаги падали. Той ги намазал с лепилото на Спенсер. Като с магия те се закрепили стабилно на мястото, а и не повредили страниците на книгата. Лепящите листчета били родени. Днес те са един от най-популярните офис продукти.

  • Целофан

Идеята за целофана, най-популярната прозрачна опаковка, осенила швейцарския текстилен инженер Жак Бранденбергер докато си седял в ресторанта. След като един клиент разлял бутилка вино върху покривката, той се върнал в лабоораторията си, убеден, че ще открие начин да наложи прозрачен филм върху тъкани, който да ги прави водоустойчиви. Той провел изследвания с различни материи и накрая наложил тъкан с течна вискоза. Експериментът пропаднал, тъй като материята се оказала прекалено твърда и чуплива. Все пак Брандербергер отбелязал, че покритието се бели във вид на прозрачен филм, който би могъл да има други приложения. През 1908 година той конструирал машина за производство на прозрачни вискозни листове, които той обозначил с името целофан.

  • Закачалката-щипка Велкро

Закачалката-щипка за дрехи Велкро била изобретена през 1941 година от Джордж де Местрал, швейцарски инженер. Идеята му дошла след като внимателно изучил семенцата от репей, които постоянно залепвали с кукичките си по дрехите му и по козината на кучето му при техните разходки в Алпите. Той разгледал под микроскоп семенцата и решил да разработи уникална закопчалка, която да копира микроскопичните кукички на семенцата от репей. Въпреки, че де Местрал в началото срещнал неразбиране и дори присмех, той бил запленен от идеята си. След много проби и грешки той установил, че найлонът, обработван с инфрачервена светлина, образува тънки, но здрави кукички, които лесно се прилепват към по-гладки, кадифено меки найлонови тъкани. Знаете ли, че де Местрал нарекъл своето откритие Велкро по името на френската дума за кадифе "велве" и "кроше" (кукичка)?

Шанс само не стига за да се направят такива важни изобренетия. Ученият или изобретателят трябва да има подготвен и открит за новото ум, да улавя и разбира важността на непредвидимата случайност и да я използва конструктивно. Или както гласи прочутата фраза на френския учен Луи Пастьор: "Случайните открития ги правят само подготвените умове". Въпреки, че тези думи са казани при откриването на Физико-химическия факултет на Университета в Лил през 1854 година, цитатът важи в пълна сила и до наши дни.

Изискванията пред научните изследвания днес са особено високи, тъй като те играят ключова роля при разрешаването на най-критичните проблеми на обществото, свързани с изхранването, здравето или енергията например. Не бива да се пренебрегва неочакваното случайно събитие. Отворените към утрешния ден, подготвени умове също трябва да бъдат насърчавани. Тази подготвителна работа трябва да започва още в училище, от ранна детска възраст. Ето защо обучението по природни науки е толкова важно в развитието на информирани и отворени съзнания, които именно ще направят утрешните открития. Чувствате ли се изкушен от това предизвикателство? Отвотете сетивата и ума си - и напълно вероятно е един ден Вие също да извикате: "Еврика!"!